КРО̀ТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); кро̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кро̀тнат, св., прех. Диал. Кротвам.
КРО̀ТНУВАМ СЕ несв.; кро̀тна се св., непрех. Кротвам се.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
