КРОТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Седя или стоя мирно, тихо някъде, без да вдигам шум; мирувам. Една вечер Прокопий влезнал в кръчмата, изпил, както винаги последния лев и останал да седи в един ъгъл, кротувал, обхванат от пиянска дрямка. Ем. Манов, ПЯ, 117. На понудата дошли роднини и съседи. Детето, .., кротувало на едно столче в сайваната. Д. Вълев, Ж, 29. ● Обр. Струваше му се, че зад всеки хълм кротува християнско селце и му стана драго. К. Петканов, ЗлЗ, 213. Той отвори очи. В тях кротуваше блясъкът на чисто и пълно смирение. К. Петканов, ОБ, 114. // За добитък — стоя спокойно. Владимир нагледваше добитъка, но като видя, че той кротува, зае се да помага на дърварите. Сп. Кралевски, ВО, 116. Овцете не вдигат глави от зелената трева и кротуват, докато Караман не ги подбере към пладнището. Н. Нинов, ЕШО, 36. После взе от коняря вълненото парче и сам започна енергично да разтрива гърба на коня. Животното трепереше, предеше с уши, но кротуваше. Д. Рачев, СС, 174.
2. Държа се покорно, смирено, без да се противопоставям и действам срещу нещо, някого. След това вече аз кротувах в класа. Но кипеше злоба в гърдите ми. И си думах: ще дойде лятото и ще видят те — и шопчето, и всичко! А. Страшимиров, УШ, 7. — Ще те приспя, защото само така ще кротуваш. Ще те приспя и няма да усетиш нищо и като се събудиш, ще видиш, че си малко по-добре. Б. Райнов, ДВ, 271. ● Обр. Филип недоверчиво се огледа — морето кротуваше, небето беше зеленикаво и чисто. Ем. Манов, БГ, 85.
3. Прен. Разг. Запазвам мълчание, не предприемам никакво действие срещу нещо. — Късно е, не прави глупости! — с равен глас продължи Василев. — Знаем, че не си окървавен, затова ти казвам: ако внушиш на колегите си да кротуват, за кражбата няма да ти търсим отговорност. X. Русев, ПЗ, 313.
КРОТУ̀ВАМ СИ несв., непрех. Кротувам (в З знач.); трая си. От вълнението на Епаминонд той долови, че става дума за нещо важно, .., и смяташе да подпита отдалеч гърка, щом чужденецът си замине. Ала като забеляза как се държи Епаминонд след излизането на норманеца, реши да си кротува. А. Дончев, СВС, 21. Другият [глас] му нашепваше: „Кротувай си, нека той каже за какво те вика.“ Т. Харманджиев, КЕД, 78— 79. До това време още нищо кой знае какво не беше свършил Тръстениклията. .. Кротуваше си и си пазеше казата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 412.