КРО̀ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. 1. За човек — който се характеризира със спокоен нрав, душевно равновесие, отстъпчивост, покорство и не е склонен към бурни, стихийни, необуздани изблици на енергия, чувства, страсти и под.; тих. Противоп. буен. На всяка крачка той се виждаше придружен от добродушния по-голям брат Иван, тих, кротък, незлоблив. Елин Пелин, Съч. III, 160. В същото време Радой, най-кроткият и най-добрият измежду опълченците, метеше с голямата метла пред помещението. Й. Йовков, Разк. III, 16. [Княгинята] Беше мълчалива и кротка, но в големите и тъмни очи спеше загадъчната тайна на подземните реки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 30. Лазар беше доволен, беше щастлив сред тия добри, кротки люде, които го обичаха. Д. Талев, ЖС, 250. Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица. Р. Каролев, УБЧИ, 119. На кому е кротка жената, / нему му агне не треба. Нар. пес., СбВСтТ, 856. // За семейство, челяд — членовете на който се отличават с такъв нрав. Панови са, общо взето кротко семейство, което минава само с един скандал годишно. Д. Бегунов, СбХС, 126. — Хич бива ли още от млади години да заметеш между дюкяна и полицията? Че де ще му свържеш тогава края на този живот: в тюрмето ли сред бабаити и арестанти или вкъщи, сред кротка и тиха челяд? Ст. Чилингиров, ХНН, 109. // Като сказ. опред. Който при определени условия, обстоятелства се проявява като човек с такъв характер. И най-противното ѝ беше, когато трябваше да си престори гласа, да се покаже кротка, добра, хрисима. Казваше ѝ „булка“, а си мислеше: „Дано те в гробищата обулчат макар!“ Г. Караславов, Тат., 220. Ройдю се изправи. — Слушай, Димке, — заговори той и Ройдювица усети, че неочаквано той става кротък и добър. Й. Йовков, ЖС, 146. Като забележи, че воденичарят още стои, той се намуси, но пак се пристори кротък и рече добродушно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. // За психически болен, луд човек — който не буйства, не напада, не крещи, не вика; тих. Викентий беше забравил да предупреди госта си за нощните привички на кроткия идиот Мунча. Ив. Вазов, Съч., XXII, 29. Халатоносецът беше един кротък луд и в това му качество оставяха го да ходи свободно. Ив. Вазов, Съч. X, 51. ● Ами като не беше ми такова момчето! Нали бе кротко като агненце, и хрисимо, и срамежливо! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 398. Наредил съм да го следят, но не съм открил нищо досега. Кротък е като гълъб и мъдър като змия. Д. Спространов, С, 292.
2. Който е присъщ на човек с такъв характер. В кротката му душа се събуди презрение към равнодушието на туй търпеливо племе. Г. Стаматов, Разк. I, 79. Тоя господин трябва да е звяр човек.. Напротив, много благороден и с кротка душа човек. Ив. Вазов, Съч. X, 30. Сърцето ѝ беше кротко.
3. За животно — който има спокоен нрав, не буйства, не лудува, склонен е към подчинение, покорство. Противоп. буен. Имахме си ние един кон — Лишко. . Тате казваше, че бил възрастен колкото него. Може би затова беше и толкова кротък. Не препуска силно, не хвърля къч. Кр. Григоров, Н, 103. Очите на черния жребец пламваха, той захващаше да се върти на мястото си, да цвили. Не се успокояваше вече ден-два. И старите и кротки коне, Алчо и Бежко, както си дремеха, чудеха се на това безпокойство, което трае тъй дълго време. Й. Йовков, АМГ, 137. — Така е, човек кога излъже сърцето си! — говореше Милена и гладеше с ръка челото на кроткото магаре, което спокойно и мило я гледаше! Елин Пелин, Съч. I, 85. На, сега се отели старата крава. Тя е по-кротка — ще може да я дои. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 273. Кроткото ягне от девет майки цица. Послов., СбНУ III, 246-247. // За стадо — който се състои от животни с такъв нрав. Когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Унило блее кротко стадо, / за сянка и вода жадува. Н. Ракитин, С II, 85.
4. За очи, поглед, лице и под. — който изразява вътрешно душевно спокойствие, доброта и покорство. Той беше едър млад мъж, с широки рамене, здраво, изпечено лице и кротки очи. И. Петров, НЛ, 53. — Божичко, .. луд ли е или пиян нещастният. Но хубавото лице на монаха светеше от щастлива и сърдечна усмивка и в кротките му очи грееше доброта и мъдрост. Елин Пелин, Съч. IV, 95. При ниския миндер, .., едно чернооко, мършавичко, с кротък поглед момиче, .., беше запято над книжа и тетрадки. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. Антон видя пред себе си изплашените ѝ очи и видя още, че тя е млада селянка, с обло, мургаво и кротко лице. Ем. Станев, ВТВ, 68. Тъй като цялата нощ беше прекарал тук в параклиса, той беше поизморен, малко посърнал, но така лицето му имаше по-кротък и по-смирен вид, очите му светеха меко и приятелски. Г. Караславов, СИ, 70. И благите черти, / и кроткия му усмех на устата / огряваха околовръст тъмата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 188. // За глас — който се характеризира с тих, спокоен тон, изразявайки доброта, склонност към примирение, съгласие. Той седна ни голям камък до нея. Бащински поглед, кротък глас, прошарена коса — всичко внушаваше доверие. Г. Стаматов, Разк. II, 82. Нямаше кроткият глас на о. Амфилохия, за да ги вразуми. Й. Йовков, СЛ, 44. — Братя, .. — започна Бачо Киро, — има ли нещо вечно на света? Тръпка пролази въстаниците като от зов на смъртта при тоя глас, колкото тих и кротък, толкова твърд и решителен. Зл. Чолакова, БК, 19.
5. Прен. За думи, изрази и под. — който не съдържа, не изразява грубо отношение към някого, нещо и се произнася със спокоен, обикн. не много висок тон. Тъмните ѝ очи, хлътнали дълбоко и сред гъста мрежа от бръчки, блестяха силно и дебнеха всичко наоколо, но тя говореше тихо и подбираше по-кротки думи, особено спрямо Ния. Д. Талев, ПК, 9. Вместо да тропне с крак и да извика „Некадърник“, мама Елизабета ги изпраща с кротки думи: — Тъй, тъй, Иванчо! С. Северняк, ИРЕ, 92. — Кой те кара да се застъпваш — впери очи дядо Милан в Стояна. .. Не видиш ли, те сами те не рачат. .. Кротките слова на стареца като че го притиснаха до стената и той не можа нищо да отвърне. П. Тодоров, И I, 57. Разбира се, имаше по-смели, особено когато виното ги замаеше. Тогава те стигаха чак до нея в кухнята, въпреки кротките бележки на бай Марина. Г. Райчев, ЗК, 209.
6. Прен. За чувство, психическо състояние и под. — който се изпитва, преживява, проявява спокойно, без излишен изблик на енергия, външни вълнения и под. Противоп. буен. Монката ги гледа усмихнат и малкото му сърце се напълни с една радост тиха и кротка. Елин Пелин, Съч. II, 40. — .. Виждам ясно погледа на майка си, тоя незабравим поглед, в който имаше не укор и не заплашване, а някаква кротка и тиха скръб. Й. Йовков, Разк. II, 63. Тая кротка мъка го привърза към полската работа и всели в него мир и тишина. К. Петканов, ДЧ, 440. Когато Саваков се обръщаше към майка си с думата „мамо“, от гласа му бликаше топлота; когато я гледаше, в уголеменото му око светеше тиха, кротка любов. Д. Ангелов, ЖС, 476. Тя [рибарската страст] е една особена кротка и тиха страст, и се проявява в едно спокойно, безропотно и от никого незабележимо гладуване от сутрин до вечер. Д. Калфов, KP, 31. Венци от слънчеви цветя / в долини слънчеви плете / и в кротък унес чака тя, / да дойде нейното дете. Д. Дебелянов, ЗлП, 69. // За психическо разстройство (лудост, меланхолия и под.) — който се проявява без буйства; тих. — Луд и половина си е [поп Иван], ами кажете какво да го правим? — .. — Зер, ако не е от кротката лудост, какъвто е як, може и поразии да направи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 19. Тогава той ги следеше малко по-отдалеч бавен и тежък, обзет от кротка меланхолия. Й. Йовков, Разк. I, 237. // За сън — който протича спокойно, без кошмари, пробуждания, постоянно обръщане и под. Противоп. неспокоен. Тя [княгинята] побледня, — непознато вълнение стегна гърлото ѝ. После погледна. Болният спеше вече в кротък сън. Ст. Загорчинов, ЛСС, 39-40. Мухи лазеха по лицето му, но той уморен спеше кроткия и дълбок сън на работник. Елин Пелин, Съч. III, 157. Заспи, дете, заспи, заспи, / заспи ми кротък сън. А. Разцветников, С, 70.
7. За река, ручей, вятър и под. — който се движи бавно, равномерно, с неголяма скорост и сила. Противоп. буен, бурен. Ето я река Ерма. Тя е малка и кротка през лятото и зимата, но пролет, когато се топят снеговете, е неукротима, залива и полето, и града. Сл. Трънски, Н, 188. Дори кротката пълноводна Елба, която тече на двайсетина разкрача наляво, дори тя в това ничие пространство изглежда запустяла и мрачна. Г. Караславов, Избр. съч. III, 323. Морето е припряло брегът песъчливий / со бранове кротки го гали. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 182. В миг земята спира своя бяг. / Тя става странно тиха, и звездите / блестят над нея като град далечен, / .. / И слизат кротки ветровете пак / и носят влага и небесен мир. А. Разцветников, С, 187. От сушата / кроткия бриз / с ръката си / къдри / морето. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. // За водите на воден басейн — който е спокоен, не се вълнува. Противоп. бурен. Окъпахме се в хладната есенна вода на Черно море. Тъмносинята водна шир е кротка. Пясъците опустели. Шума засипва Морската градина. А. Каралийчев, ПГ, 153. // За дъжд, сняг и под. — който пада, вали равномерно и спокойно, без вятър, бури или гръмотевици; тих. Кавгата престана и след четвърт час двамата заспаха тихо и спокойно, унесени от кроткия дъжд, който тихо шумеше навън. Елин Пелин, Съч. IV, 199-200. — В долината не може да има такива бури — каза учителят по история. — В долината валят кротки дъждове. Й. Радичков, ПЦ, 9. Благослови, господи, кротък дъжд да напои до ситост зажъднелите и изпръхнали ниви, та да е леко на орачите. А. Гуляшки, ЗВ, 48. От смраченото небе захвана да се сипе кротък, пухкав сняг. А. Гуляшки, ЗР, 5. // За огън, пламък — който гори равномерно и спокойно с неголяма сила; тих. Противоп. буен. Сянката ѝ бягаше бързо по стените, осветевени от кроткия огън на огнището. Елин Пелин, Съч. III, 45. Тя [калугерката] поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей. Кротият пламък се издигна, запращя весело и засия над тъмните, полуизтрити ликове на иконите. Ст. Загорчинов, ДП, 160.
8. Прен. Обикн. за светлина — който се проявява умерено, с неголяма сила, интензитет на въздействие. Противоп. буен. Кротката светлина на лоената свещ се бореше с мрака на занаятчийската работилница още от З часа през нощта. Д. Казасов, ВП, 20. Под кротката лунна светлина, сложил бележника си на коляно, един поет пише стихове. Е. Йончева, ЗГ, 68. Звезди обсипваха гъсто небето, .. Тяхното кротко и чудно сияние притискаше мрака към земята. Елин Пелин, Съч. II, 38. Някаква бран лежеше в душата му въпреки кроткото блещукане на звездите и веселото сияние на огъня. Ст. Загорчинов, ДП, 31. На кротко сияние вълните / заливат пустинния път. Д. Дебелянов, БСб, 1896, кн. 6, 394.
9. За период, част от денонощието — който е изпълнен с тишина и ненарушавано от нищо спокойствие; тих. Противоп. бурен. Над тая будна и тъй кротка пролетна нощ едвам се светлееше тъмно-модро небе, озарено от блясъка на хиляди звезди. Д. Талев, СК, 82. В градината беше здрачно и тихо, задаваше се кротка вечер. А. Гуляшки, ДМС, 112. До тръгването ни не откъснах очи от двамата мъже, които се бяха уединили тук в тоя кротък час и не подозираха трепетния възторг, с който поглъщах всяка тяхно движение. К. Константинов, ППГ, 90. Той си спомни как едно време напусна родното си село, .. Спомни си кроткия есенен ден, когато яхна младия си кон и потегли. А. Каралийчев, ТР, 76. ● Обр. Кротка, ненаситна тишина владееше в този кът на природата. Е. Йончева, ЗГ, 58.
10. Като същ. Кро̀ткия м. Назоваване на Исус Христос. — Пия наздравица и клетва давам като при Бялата Вода преди две години за вас и за мене. . — Пред отца небеснаго и пред Кроткия, юначе, дошло е време — прекъсна го този път от дъното на горницата някакъв слаб, но убеден глас. Ст. Загорчинов, ДП, 465.