КРО̀ТЯ̀, кро̀тѝш, мин. св. кро̀тѝх, несв., прех. Диал. Укротявам. Баща му, когато биваше разговорлив в пияно състояние, рязко менеше настроението си и Кирил се съобразяваше с това, та се държеше с него така, като че кроти капризно дете. Т. Харманджиев, KB, 462. Станкул се допадна Галунки, защото беше закачлив, опърничав и дърлив, та тя го злеше и пак го кротеше, като му вричаше всичко — само след сватба. А. Страшимиров, А, 21. кротя се страд.