КРОФЀСИМА ж. Геол. Междинна земна обвивка, изградена обикн. от железни и никелови съединения. В състава ѝ [на рудната зона] влизат хромът, желязото, силиций и магнезий. Поради това тя се нарича крофесима (по първите срички на елементите хром, желязо, силиций и магнезий). Геол. VIII кл, 1958, 5. Според по-старите схващания тя [земята] се състои от три геосфери: .. А според преобладаването на различните елементи в отделните ѝ части тя се разделя на следните геосфери отвън навътре: сиал. . , сима. . , крофесима. . , нифесима .. и нифе (земна ядка). Г. Георгиев, МП, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)