КРОЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Режа плат, кожа и под. на парчета с определена форма за ушиване на дрехи, обувки и др. Понякога [Лиляна] обшиваше, кроеше, плисираше — сръчно, сякаш беше завършила училище по шев. А. Гуляшки, Л, 210. Терзията беше намерен и доведен. С разтреперани ръце той раздипля алено сукно, размерва, крои. Й. Йовков, СЛ, 124. След вечеря, щом се натъркаляхме да спим, мама грабваше платното, което кроеше и шиеше, или хурката, за да изпреде конци за ново платно. А. Каралийчев, С, 306. Представям си схлупеното кундураджийско дюкянче на баща ти и виждам из него излизаш ти — тиха, притисната о живота, смислена и грижлива, като баща си, когато крои чепици. А. Страшимиров, К, 71. Аз, бай Симо, с такива дребни работи не се занимавам. Аз само кроя, ама прати ги, дано момчетата отделят време да ти ги [ботушите] закърпят. Чудомир, Избр. пр, 233. По-напред мери, па тогаз режи (крой). Π. Ρ. Славейков, БП II, 66.
2. Разш. Разрязвам, режа на парчета стоманени листове, дървен материал за направа на машини, мебели и др. Бригадата-първенец вече започна да крои огромен 100-тонен кран. Δ Β единия цех мебелистите кроят дървения материал, а в другия се сглобяват мебелите.
3. Прен. Книж. В съчет. със същ. план, капан, клопка и под. Замислям да направя, осъществя или устройвам, подготвям нещо, което се изразява чрез съществителното. В ума си [Раковски] вече кроеше планове за самостоятелни действия или най-малкото за действия, независими от условията на румънците. Ст. Дичев, ЗС I, 382. — Моля, вземете вие пръв!. . Старикът ме погледна тъй, сякаш му кроях някакъв капан. Тонич, ББК, 146. Да не се изтървеш да кажеш, че съм те подучил да му приказваш тъй, от себе си го казвай, за да ти повярва, да не рече, че и други знаят и нещо клопка му кроят. К. Георгиев, ВБ, 84. Кир и Орфей извикаха Траяна. Малкият рибар постоя малко, за да разбере дали не им кроят някаква примка, но когато Кир махна нашироко с десницата, той дигна веслата и ги удари силно в мътната вода. Г. Караславов, Избр. съч. V, 341. Враговете на Родината и отвътре, и отвън не стояха със скръстени ръце. Те обмисляха планове, крояха заговори против свободата и независимостта на българския народ. К. Ламбрев, СП, 406.
4. Прен. Разг. Обикн. със следв. подч. допълн. изр. Замислям, правя планове за извършване, осъществяване на нещо. По цели дни и нощи той [Борис] кроеше и съобразяваше като какво ще прави, ако го придружава един полицай, как би се справил, ако полицаите са двама, и по какъв начин ще действува, ако — в най-лошия случай — полицаите са трима и вървят след него с натъкнати ножове. Г. Караславов, Т, 109. Той [Ботев] кръстосваше килията от единия до другия ѝ край, .. и кроеше непрестанно как да избяга. Ст. Дичев, ЗС II, 598. — Е, вярно, не беше досущ като всички, все се дърпаше от хората, мереше си думите и личеше, че нещо крои. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 166. Тъкмо кроя да те прехвърлим на друга работа. Ем. Манов, ДСР, 67. По-дълбока ставаше чертата на челото му, а кърджалиите мислеха, че той крои как и отгде да удари селото и едвам съдържаха разиграните си коне. Й. Йовков, СЛ, 120. // Замислям да причиня някому нещо, обикн. зло. — Арап ага и сега ми крои нещо, викат ме в кулата. Аз нема да отида сам в ръцете им, ама нема да седнем тука и да ги чакаме. Д. Талев, ПК, 526. В същия миг се сети, че май се бе разбъбрала повечко, отколкото трябва. Старите пчели я учеха повечко да работи, по-малко да говори, особено с непознати. Де да знаеш що ти кроят. А тя... П. Бобев, ГЕ, 156.
5. Прен. Преценявам, обмислям как да постъпя; пресмятам. Изобщо съставянето на бюджета на една работничка бе извънредно трудна работа. Както и да кроиш и да мериш, парите все за нещо не стигаха: или за квартира, или за храна, или за дрехи. М. Гръбчева, ВИН, 60. — Мислихме с жената, кроихме, па решихме да намина към теб. Град като море, белким се найде някоя работица... каква да е... Г. Караславов, СИ, 295. Докато ходеше подир овцете, той по сто пъти на ден бе кроил как ще завърти Дончо, за да издърпа по-добра плата за унука си, решавал бе дори хич да не отстъпва при пазарлъка. О. Василев, ЖБ, 85-86.
6. Прен. Разг. Съчинявам нещо (текст). Йовков беше почитан и дирен от селяните било за съвети, било да им напише заявление. Кроеше им такива заявления, че се приемаха с уважение от кмета и секретар-бирника. СбАСЕП, 304. Първите мои съчинения на простонародний наш язик аз подкачих в Ловеч. Тук аз не само че се залових пак да събирам любимите си „стари думи“, да записвам песни, приказки, предания и други подобни материали, но възбуди се у мен и страст да съчинявам стихове и да кроя поеми. П. Р. Славейков, БП I, XXI. кроя се страд.
КРОЯ̀ СИ несв., непрех. Правя си някакви планове, сметки за нещо; кроя (в 4 знач.) — Мълчи, но умът му не бездействува. .. Все си крои нещо, все си прави някакви сметки. Ал. Бабек, МЕ, 86. Докато не я изчисти от двора си, няма защо да се радва. Откъде да я знае какво си крои тя? Може утре да се дигне с някого, иди я търси, иди я гони да и даваш татул. . Пък може и да не изпие виното! Г. Караславов, Тат., 204. С него [Огнян] сме си кроили какви да станем, като пораснем, с него сме делили залъците си, с него сме участвували във всички махленски похождения и то всякога рамо до рамо. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125.
◊ Виж (гледай) му акъла (ума, главата), че (па) му крой шапка<та> (капа, калпак, кюляф); виж му ума, та му крой за дома; гледай му памет, крой му капа. Диал. За глупав, несъобразителен човек. — Я го гледай този нахал! — казал той [Аполон] на сестра си Артемида. — Вчерашно лайно, . , , а вече иска да се мери с мене. Виж му акъла, че му крой шапката! П. Незнакомов, АБМ, 56. Хората знаят колко струваш и с право си казват: виж му ума, че му крой калпак! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. Крои ми се за главата. Диал. Замисля се нещо неприятно, лошо за мене, мислят да ми напакостят. Кроя калци някому. Диал. За куче — ухапвам някого. Кроя кюляф някому. Разг. Замислям нещо лошо за някого, правя план как да му причиня неприятност, да му напакостя, да го изложа. — Ние се радваме, че сме свободни и си имаме наша държава и наши управници. А дали са арни, ще видим и ще им кроим кюляфа. . Хр. Бързицов, НЦ, 220. Този момък имаше двама неприятели, кои сякога му крояха кюляф и гледаха как да му го нахлузят. Ил. Блъсков, РК, 18.