КРОЯ̀Ч м. 1. Работник в шивашко или обущарско предприятие, който се е специализирал само да крои. Мишвалцът умеси готовата гума. Момъкът взе голямата черна пита, пъхна я между валяците на каландъра и от другата страна се показа грапавата повърхност на готовите за крояча подметки. Цв. Ангелов, ЧД, 56. Имам съсед крояч в завод „Витоша“.
2. Разш. Работник, който само крои метал, дървен материал и под. в металообработващо или мебелно предприятие. Трудно място например [в завода за електрокари] е кроячното отделение. . Поради лошата организация в работата на кроячите те не са в състояние навреме да подготвят материалите. ВН, 1962, бр. 3256, 2. Отговорността на кроячите на метала е голяма. Δ Промкомбинат „Мебел“ търси да назначи крояч мебелист.
3. Остар. Шивач. — Парижанката не е като другите жени — каза той. Тя не е човешко същество с воля и с характер, а кукла, манекен, на който парижките кроячи изпитват модите си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. В миналото жителите на Трявна са били предимно занаятчии — зидари, кроячи, обущари, резбари. Й. Радичков и др., ГСП, 120.