КРОЯ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е предназначен за кроене, разкрояване. В машиностроенето и в металообработването се предвижда по-добре да се използуват кроячните машини и внедряването на почти безотпадъчно кроене и т. н. ВН, 1961, бр. 2942, 2. Кроячна ножица.
2. В който, където се крои. Кроячен цех. Кроячно отделение.
3. Разг. Като същ. Само членувано: кроячния, кроячната, кроячното. Помещение в предприятие, където се кроят, разкрояват материалите. В кроячната работят 30 майсторки. Δ След кроячното преминахме в другите цехове на завода.