КРОЯ̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Умение, способност да се крои. Принуден да живее леко и безгрижно, той често съжаляваше с искрени угризения жена си, която за изхранването на семейството трябваше да си припомни знанията по кроячество и шивачество, придобити някога в стопанското девическо училище. Т. Харманджиев, KB, 46. Новият „проспект“ по кроежа на дамски и мъжки горни и бели долни дрехи съдържа подробни сведения по кроячеството.
2. Остар. Занятие, професия на крояч (във 2 знач.).