КРУЖО̀К, мн. -ци, и -жкѝ, след числ. -ка, м. Остар. Книж. 1. Кръжок. През 1846 година [Ригер] организирал първият чешки кружок на избраниците, „Народна беседа“. Пряп., 1903, бр. 84, 1. Първите два отпечатъка са от „Сборник статей по славяноведеню“, който сборник един кружок от най-видните руски учени слависти и профисори издадоха преди някоя година. РН, 1905, кн. 4, 203. В книжовни заимания Достоевски прекарал няколко години спокойно до 1848. Знае се, че това време е прочуто по онези големи и бурни движения, които разклатиха цяла Европа. Тези движения имаха отзив и в Русия. Образувал се кружок в Петербург, каквито са били французките кружки повечето из офицери. С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 26.
2. Кръг (в 6 знач.). След упорен дневен труд, Кънчев обичаше да прекарва за отдих в разговори в приятелски кружок. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Каравелов и домашните му приятели живееха със съзнанието за едно недостижимо превъзходство и в ежедневните си разговори екзалтираха у себе си наклонността да презират всички, които не се числят към техния малък кружок. С. Радев, ССБ II, 262.
— Рус. кружок.