КРУПИЀ, мн. -та, ср. Спец. Лице, което ръководи играта в игрален дом, прибира залозите и изплаща печалбите. От оскъдните фрази и дребните забележки аз си представях смътно вечерите в казиното с виковете на крупиетата и глухото тракане на едрите кокалени жетони. Б. Райнов, ДВ, 54. Рулетката бръмчи и малкото бяло топче подскача като живо, събрало в себе си погледите на всички присъствуващи .. провиква се крупието и загребва веднага с дългата си лопатка натрупаните по масата жетони. Св. Минков, БФ, 38. В знаменитото казино някоя глезена примадона пее песни на всички езици и рулетките се въртят при монотонния припев на крупиетата. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 364. На игралните маси се хвърляха хиляди долари, .. Под безстрастните погледи на крупиетата. . от едни ръце в други преминаваха за миг суми, достатъчни за издръжката на многочленно семейство в продължение на десетки години. ОФ, 1959, бр. 4609, 3.

— От фр. croupier.


Източник: Речник на българския език (онлайн)