КРУ̀ПИЧКА ж. Умал. от крупа1. Какъвто бе схватлив унукът му — можеше да си помисли, че го оставя на чуждинците само срещу една крупичка сол... О. Василев, ЖБ, 88. Чичо Върбан гледаше телицата като дете. Докато имаше тикви и баберки, всяка вечер и пълнеше кринчето. .. И сол, имаше — нямаше за другия добитък, пред телицата всякога ще стои крупичка. Ил. Волен, ДД, 133. [Христака] слагаше в яденето им [на кравите] .. повечко сол, даваше им крупичка да лижат. Ил. Волен, МДС, 186.