КРУ̀ПНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от крупен. Касиерът му отговори, че всичко е продадено. Тогава селянинът извади от джоба си доста крупничка банкнота, показа я на касиера: Дай билет! СбАСЕП, 438.


Източник: Речник на българския език (онлайн)