КРУПО̀Н м. Спец. Най-добрата част от обработена, ощавена говежда кожа от гърба на животното. Различните места на кожата се наричат: глава, врат, ядро или крупон (състоящ се от гръб и щит), задница и опашка, предни крайници, корем и задни крайници. Ст. Младенов и др., ОТК, 15. При разкрояване кожата по крупона кроячът разкроява в началото целия крупон на първостепенни детайли юзове, маскарета и филета. П. Цветков и др., ТОП, 179.

— Фр. croupon.


Източник: Речник на българския език (онлайн)