КРУ̀ТО1 нареч. Книж. 1. Стръмно. Наляво се издигат доста круто залесени баири. Г. Караславов, Избр. съч. III, 273. Мелоната, която е по-малочислена, се среща предимно край круто спускащи се брегове, над каменисто дъно, . ., където и по-трудно се риболува. Пр, 1953, кн. 6, 80. Мощността на този двехиляден връх е изразена откъм юг и югозапад, в които страни неговите поли се спускат круто надолу с повече от 800 м. П. Делирадев, В, 72.
2. Внезапно, рязко. Някои от жените се поколебаха, но сетне свиха круто на юг — явно бе, че тръгнаха към главната улица. Ст. Станчев, ПЯС, 55. Той [Милин] стана ятак. И колкото пъти потърсеше обяснение на неочакваната си постъпка, която така круто промени досегашния му живот, не намираше друго освен добрите съседски отношения. X. Русев, ПС, 60.
КРУ̀ТО2 нареч. Книж. Строго, сурово. Муткуров бе получил също известие за новото правителство и бе свикал по тоя повод военния съвет. Той предлагаше да се действува круто спрямо натрапенщите. С. Радев, ССБ II, 129.