КРУША̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Място, което е обрасло с крушови дървета, където растат много круши. Над сивите оголени ниви прелитаха гарвани и изчезваха в мътния хоризонт, който се губеше зад недалечните крушаци. Г. Караславов, ОХ I, 280.
2. Събир. Няколко или много крушови дървета на едно място. Дядо Стоян Гайдов и Пенчо Антиката слязоха по тясната улица, под нависналия крушак. А. Каралийчев, ПГ, 139. Шосето минаваше сред ниви с редки, есенно жълтеещи крушаци. Ст. Марков, ДБ, 443. Партизаните наскачаха, извлякоха се изпод снежните нареси на храстите, на дивия крушак, прибраха платнищата и раниците. З. Сребров, Избр. разк., 77. Жълтеят се и пежънати ниви. И никакъв бор, и никакъв смърч. Само буки, .., диви крушаци и трънки. От Родопи няма и помен. Ст. Станчев, HP, 79.