КРУ̀ШЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Крушов; крушен. Могила до могила лежаха там, .. Помежду могилите крушеви дървета, в крушевите дървета сврачи гнезда. Й. Радичков, СР, 84. Водата за пиене е в окаченото на свиснал от тавана кривул ведро, отдето се гребе с изделян от яко крушево дърво кутел. О. Василев, ЖБ, 16. Докя дойде при мъжа си загрижена. Той дялаше крушево дърво за хумот. К. Петканов, СВ, 105. Тя има тайни. .. Губи се без диря / понякога дори до заранта. / Във мрака с крушево листо изсвиря / и се прехвърля ловко през плета. Бл. Димитрова, Л, 71. Там дека момче ораше, / пуста го дрямка нападна, / закачи рало стред нива. / Пустото рало крушево, / дор да се момче разбуди, / пустото рало никнало, / дало си круши здреани. Нар. пес., СбБрМ, 372-373.