КРУ̀ШЕНИЦА ж. Диал. 1. Туршия от диви круши. Пъстрите месали ограждаха в няколко колела дворците. Върху тях бяха наслагани вече меховете, павурите, кравайчетата и дебели цяла педя като у словените хлябове, а също пълни паници с крушеница. Й. Вълчев, СКН, 97. В тъмния мутвак на долния кат, с врата към двора, успокояващо намирисваше на хлебен квас и на крушеница. Ем. Станев, ИК III и IV, 324.
2. Питие от круши и вода; крушовица. Дорде се обърнеш, от качамака не останало нито трошичка. Разбира се, най му върви, като сръбва крушеница. Кр. Григоров, ТГ, 10. — Не бе, брате, — за .. руски квас ми е думата. То е едно таквоз... като туйнака, крушеница го кажи, боза го кажи. Ал. Константинов, БГ, 132.