КРУ̀ШКА1 ж. Умал. от круша. Пред къщата, .., посадиха крушки, сливки, дюлички, една тополка и две върбички. Г. Караславов, ОХ II, 13. — Ето там, до крушката, в нивите. Там е веригата им. Вдясно са нашите. Й. Йовков, Разк. II, 139. — Добре, че бяхме си взели крушки в торбичките и залъгахме с тях жаждата си, инак не зная как щяхме да изтраем. А. Каралийчев, НЗ, 17. Нягул грабна пушката и погледна през прозореца зелените дървета с все още дребни крушки и стипчиви ябълки. П. Стъпов, ЧОТ, 18. И сухи крушки ще ти дам, леля, защо ми са на мене, като нямам зъби. Чудомир, Избр. пр, 218. Щото е дрешка на мене е, щото е крушка у мене е. Π. Ρ. Славейков, БП, II, 224. Пет крушки гнили навредуат сио кош. Π. Ρ. Славейков, БП II, 46.
◊ Има си <от> крушка<та> опашка (дръжка). Разг. Съществува някаква опасност, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или да се говори, да се твърди нещо. — Я не дрънкай! — разсърди се старецът. — То изглежда, че крушката си имала опашка, никого не осъждат на бесило за нищо и никакво! А. Гуляшки, ЗВ, 43. Омразата на инструктор Дишлиев се оказа не случайна. Имала си крушката дръжка. А. Станоев, П, 74. Крушката не пада <по->далече от дървото (корена). Разг. Казва се за човек (мъж или жена), който по поведение, характер, прояви не се различава от тези на родителите си. — Тя крушката не пада по-далеч от дървото. Баща ти в затвора ли е? На него си си метнал момче. В. Нешков, Н, 91.
КРУ̀ШКА2 ж. Херметически затворен стъклен балон, обикн. с крушовидна форма, който излъчва светлина при нажежаване на поставена в него електрическа жичка. Когато крушките на полилея светнаха най-после, той погледна часовника си и изтръпна — нямаше още четири часа. А. Гуляшки, ДМС, 65. После [Павел] угаси лампата, така че трапезарията остана осветена само от няколко крушки, които горяха в хола. Д. Димов, Т, 406.