КРУШЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от круша. До пръстта ли бе, до късметя ли, тръгна оная фиданка, извиши към синьото небе, пусна чудни си ластари и още на третата година даде пет крушлета. Г. Краев, СбСт, 1957, 137.
