КРЪВЕНЀЯ, -ѐеш, мин. св. кръвеня̀х, прич. мин. св. деят. кръвеня̀л, -а, -о, мн. кръвенѐли, несв., непрех. Диал. Ставам кръвен, пълен, дебел; дебелея, пълнея, кръвея, гоя се, угоявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
