КРЪВНЍК, мн. -ци, м. 1. Разг. Кръвопиец. Преди петнайсет години, когато пак тъй бягали от тез кърджалии, дано по кърищата да измрат кръвниците! Намерила го и затуй го кръстили Найден — намерено. Й. Йовков, СЛ, 136. Уверяват ма някои приятели, че много български момичета има продадени от черкезите и башибозуците в града ни; тоже ма уверяват, че същите тези кръвници хвърлили одушени деца и девойки в Марица. СП, 1876, бр. 17, 66. — Проклет да е тоя вампир, .. — извика тя, .. — Та сега ли му намери времето да си търси борча? Господ да го убие, кръвника недни, изеде ни, съсипа ни! СбЗР, 32. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеящ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 58. У стар кръвник няма нов приятел. Π. Ρ. Славейков, БП II, 184.
2. Диал. Вид смок, който изпива кръвта на животните, които убива (Вл. Георгиев и др., БЕР III).