КРЪ̀ВНИНА̀ ж. Диал. 1. Кръвопролитие. — Въстание е то, кръвнина! — неочаквано рече капитан Мамарчев. — Не е сватба, та да почне и свърши така лесно. Г. Дръндаров, ВЗ, 40. Част от България е завладяна. Ще започне нова кръвнина, на която краят не се вижда и не може да се предвиди. Й. Вълчев, СКН, 425. — Боже! — закри с длани лицето си Слава. — Няма ли да спрат тези убийства, докога тази кръвнина. Кл. Цачев, ГЗ, 98. П. Петрунов се затече тогава към Марина и го предупреди: „Недейте шава, че момчетата са екзалтирани и ще стане голяма кръвнина.“ С. Радев, ССБ II, 119. На кръвнина ме избива, иде ми — чудесия да направя. А. Гуляшки, МТС, 273. // Убийство. На ден Голяма богородица станала нова кръвнина. Нечута и невиждана. Убили по пътя за Узунджово,. . хасковския кол-агас Хюсни и заедно с него — двама, прочути със своята жестокост арнаути. Н. Хайтов, ШГ, 118. Неяният глас се носеше в спокойната вечерна тишина някак диво и будеше в ума ми спомени за страшни работи, за разбойничества, грабежи и кръвнини. Елин Пелин, Съч. II, 56. Петранче пиле шарено, / ох гиди ягне галено! / Ката година кръвнина, / ова година двамина. Нар. пес., СбНУ XII, 25.
2. Кръв (в 1 знач.). Вандо ходеше с кошник из селото и цепеше с мощния си глас: „Яйца, яйцааа!“ Или пък, метнал кожи на двете си рамене, влачеше орляците след себе си и миришеше целият на непрана серива вълна и кръвнина. Ст. Даскалов, СЛ, 58. Аз не се стърпях и съобщих, че всичко това е лъжа: нищо подобно не е имало, .. — извика буля Юрданица, .. Как да не е имало, когато се разправя? Шега ли е то: там кръвнина се е ляла, леш е паднало. Ст. Чилингиров, ХНН, 101. И аз съм бил хайдутин, / и ний с врази сме лели кръвнина, / но никой враг, макар и чужда вяра, / не ни е клал тъй страшно като вас. Сл. Красински, БН, 14.
3. Род, коляно; кръв. — Ой луда, луда делийу! I Не думай, лудо, таз дума де, / ние сме лудо роднина, / роднина, лудо, кръвнина де. Нар. пес., СбНУ XII, 24. Ке те прашям, право да ми кажеш, / жи ти рода и твоя кръвнина, / жи ти вяра наша православна, / жи ти имя Христос Исусово. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 418.
КРЪ̀ВНИНА ж. Диал. 1. В миналото — наказателен данък или откуп, който се плаща за извършено убийство на човек. — Вре се като чръв навсякъде! Ама да се намери човек, дето е целувал ръка на майка си, аз ще му платя кръвнината! — подпалваше омразата му Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 467. Утепах аянско сейменче, / ще да сакает бяла Неда, / пустата, мори, кръвнина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 418.
2. Животно, което се коли като курбан. А по-отвъде за ален пояс бе вързана кръвнината на свети Костадин — бял овен с пъстри мъниста на челото и китка цвете във витите рога. С. Сивриев, ПВ, 14-15.