КРЪВНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кръвник (в 1 знач.). Клинка, бог да те убие! Да ти изсъхнат кръвнишките ръце!... К. Петканов, ЗлЗ, 200. Оказа се, че и тия хора с груби и както се струваше на фрау Шенкел, кръвнишки лица говореха същия, подобен на сръбския, език, на който говореха придружаващите княза хора. Ст. Дичев, ЗС I, 149-150. И безметежния вековен горски сън на̀рядко сепвал е войнствен само звън, звъ̀нът на мечове кръвнишки, рев победен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 7. Кръвнишки ятаган. Кръвнишки нож.
2. Който е присъщ на или характерен за кръвник (в 1 знач.). Веднаж отишъл там преоблечен, прошетал селата и разбрал, че и неговите кърджалии в Хасковско не са цвете за мирисане, ала одринските бейове ги превъзхождат и в грабежа, и в лошотията, и в кръвнишките си наклонности. Н. Хайтов, ШГ, 140. Не можеше той [Нончо], .., да споделя разбиранията на Тома Лефтеров — Хаджията, по чиито безкрайни ниви,.., майка му изсъхна без време, наглеждана като добиче от кръвнишкото око на цинцарина-надзирател. А. Гуляшки, СВ, 28. — Стойте, читаци! — Извика със страшен кръвнишки глас той. Т. Влайков, Съч. III, 244. Злобни псувни и кръвнишки закани над българите заваляха там. Ив. Вазов, Съч. XXII, 169. Къси и набити, .., с кръвнишко изражение на мораво-червените си лица,. ., те изглеждаха като някакви зверове. К. Величков, ПССъч. I, 35.
3. Който се състои от кръвници. Там [в Париж] кръвнишки отряди сноват като кучета, .. / И културата подла цинично следи отдалеч. Н. Хрелков, ДД, 79.
4. Кръвопролитен, кървав. В миг се нахвърлят всички [вълци] на ухапания, разкъсват го и изяждат на място.. Тия кръвнишки игри се повтарят докато от цялата глутница останат само двама. Н. Попфилипов, РЛ, 104. Това [римското] общество не е искало друго, освен да се наслаждава и колкото по-диви и кръвнишки са били увеселенията, с толкова по-голямо остървение е тичало в тях. К. Величков, ПССъч. III, 22. Че молния свети в очи накървени, / че мъст, мъст кръвнишка жадуват очи. П. К. Яворов, Съч.1, 59.
5. Прен. Който изразява злоба, жестокост, свирепост; жесток, злобен, свиреп. Пуйо Зелника пристъпваше бавно и тихо насам, така че едва би издържал човек на кръвнишкия му поглед. Кр. Григоров, ОНУ, 54. — Защо да съм дурак? — продължава разгневен Данко и стреля кръвнишки погледи към Дочоолу. Ал. Константинов, БГ, 132. // Който е изпълнен със злоба, свирепост. Павел III преживя последните щастливи дни на папството. След него реформата, която всеки ден повече успяваше, хвърли папството в ръцете на бясна и кръвнишка реакция. К. Величков, ПССъч. III, 80.
КРЪВНЍШКИ нареч. 1. Като кръвник (в 1 знач). Момъка сключи кръвнишки вежди и ми връчи записка, на която имаше печат и кама и револвер. А. Страшимиров, А, 185. Македонски викаше гръмогласно, като пулеше кръвнишки очи въз мадокарите. Ив. Вазов, Съч. VI, 89.
2. Прен. В съчет. с гледам, изглеждам, поглеждам и под. Злобно, свирепо, настървено. Овчарите стискаха мъжки техните [на пленниците] копия и мечове, гледаха ги кръвнишки и ги подканяха с викове и удари да пристъпват по-бързо. О. Василев, ЗЗ, 56. Когато файтонът застигна група селяни. Балчев ги изгледа кръвнишки, сложи ръце върху ефеса на сабята. Е. Станев, ИК I1, 174. Харалан се глави за ратай при Хаджията, но когато съветските войски навлязоха от север, .., изгледа кръвнишки господаря си и шумно затръшна дъбовата вратница на големия му дом. А. Гуляшки, СВ, 54.