КРЪ̀ВНО нареч. 1. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие; извънредно силно, много, дълбоко. Между двамата кръчмари, които кръвно се ненавиждаха поради това, че всеки от тях бе водач на едно крилце от разцепената партия, сега се появи благородно съревнование. Елин Пелин, Съч. IV, 266. — Господин Страшимиров! Вие сте обидили кръвно един наш отличен приятел — именно Петко Йорданов Тодоров. Дойдохме да ви искаме обяснение. СбАСЕП, 65. Гостът хапна от яденето, но веднага остави лъжицата,.. Как не го молиха всички не и н е.. Домакинята се обиди кръвно. Ж. Колев и др., ЧБП, 180.

2. В съчет. с глаг. свързвам. Много тясно, неотделимо, жизнено. Превратът сближи и свързва кръвно комунисти и земеделци това трябваше да се използува... Г. Караславов, ОХ, IV, 329. Дланите му, широки и груби, с очукани нокти, бяха загребали пръст от земята, от същата тази земя, с която той кръвно бе свързан, сякаш не искаше по никакъв начин да се раздели с нея. Ив. Мартинов, БК, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)