КРЪВОДАРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което периодично срещу заплащане дава доброволно част от своята кръв за медицински нужди или при спешност за спасяване живота на болни. Аз, знаете, съм кръводарител! Само миналия месец съм взел 416 лева от кръводаряване.. СбСт, 56. В кръводарителните центрове се явяват значителен брой кръводарители, готови да помогнат на нуждаещите се. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 59. Вземането на кръв не се отразява зле върху здравето на кръводарителя. Само за няколко седмици организмът възстановява загубата, а с дарената кръв се спасява животът на хиляди хора. Анат. VIII кл, 69-70. // Разш. Лице, което доброволно и безвъзмездно дава част от своята кръв за медицински нужди или при спешни случаи. При катастрофа във военна фабрика [Йордан] се явил като кръводарител: в България 4 пъти — безплатно — е давал по 450 куб. сантиметра кръв. З. Сребров, Избр. разк., 242. Била е военна дописничка в дивизията и когато потърсили кръводарители да ви спасят, тя предложила своята кръв. Д. Кисьов, Щ, 286.