КРЪВОЖА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За диво животно — който напада и убива други животни, за да засити глада с месото или с кръвта им; хищен. Чувала бях от баща си, че всички малки същества са мили, дори родените да бъдат най-кръвожадни: и лъвчета, и тигърчета, и пантери. Ст. Чилингиров, РК, 254. Те [леопардите] са едни от най-кръвожадните, ловки и хитри зверове в Африка. К, 1963, кн. 3, 5. Вълкът не играе никаква роля. Той е едно обикновено кръвожадно животно. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 172. Орце остана изненадан от прекалената любезност на турчина. Тя му се видя подозрителна. Погледът му неволно се спря на хубавата му ръка и тя му напомни лапата на хищно, кръвожадно животно. Д. Спространов, С, 58.
2. За човек — който върши убийства, пролива човешка кръв. Слабият Смилец, .., сега се заместяше от войнствения татарски хан, кален в многогодишните бащински си войни, главатар на кръвожадни пълчища. Ив. Вазов, Съч. XIV, 66. Да бяха други времена — .. — сто пъти досега да се търкулнеше непокорната Чрънатова глава, ала се случиха смутове и неразбории тъкмо за такива местни царчета, подивели и оскотели, събрали около себе си де що има кръвожадно, развратено, ненаситно. А. Дончев, СВС, 134. // Който е готов да пролива човешка кръв, жадува убийства. Цялата тази паплач, живописна, весела и кръвожадна, дефилираше пред Фани и я отрупваше с „пиропос“ по неизкоренимия навик на всички испанци, когато виждаха красива жена. Д. Димов, ОД, 299. Никому и през ум не е минавало, че от Ристо ще излезе такъв жесток, кръвожаден човек. В. Нешков, Н, 13. // Прен. Свиреп, жесток. Нищо друго не му оставаше сега освен час no-скоро да се махне, да избяга от погледа и намеренията на този кръвожаден човек. Кр. Велков, СБ, 144. Един висок като върлина човек, облечен в униформата на войник от Армията на спасението, удря с яростна страст големия тъпан. Той си отмъщава на гладката опъната и вибрираща кожа за суетата на този пуст, кръвожаден свят. Б. Йосифова, БЧМ, 134.
3. Прен. В който се изразява, съдържа желание за кървава разправа, кръвопролитие, убийство. Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено, издебело, зловещо, .. Вятърът отвя и тия свирепи и кръвожадни гласове. Й. Йовков, ЖС, 57. Платното пред кулисите се надигна, показа се един от цирковите прислужници, а след него излезе и полудивият бик. Всички очакваха рев, пръхтене, кръвожадни погледи. Но се чуха само тежки, несигурни стъпки от подковани волски копита. Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. — Той ли? — попита Варлаам, като фърли кръвожаден поглед на Селямсъза. Ив. Вазов, Съч. VIII, 78.