КРЪВОЖА̀ДНИК, мн. -ци, м. Рядко. Кръвожаден човек; кръвопиец, кръвник, кръволок. Спомням казаното от Жореса (той поне не беше кръвожадник), че човек е роден с недоволство в душата си. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 291. Под втория портал на прашния под архонтът му прочете надписа на Теодосия и му го изтълкува в смисъл и значение вярно. А кръвожадникът, .., отсече: — Това оставете! Защото нито пророкът, нито вашият бог са го казали тъй хубаво. П. Константинов, ПИГ, 56.