КРЪВОЗАМЕСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Мед. Течност, която се използва за вливане в кръвоносната мрежа като заместител на пълноценна прясна или консервирана кръв. Двама японски учени получиха от клетките на особен вид големи водорасли желатиноподобно вещество, разтворът на което служи като добър заместител на кръвта. След извършени опити с животни новият кръвозаместител, наречен „Алгинон“, е възприет в японската хирургия. ВН, 1960, бр. 2865, 4. Синтетичен кръвозаместител.


Източник: Речник на българския език (онлайн)