КРЪВОЍЗЛИВ м. Изтичане на кръв от повредени кръвоносни съдове в тъкани или телесни кухини вследствие нараняване, болестни процеси, увеличена пропускливост на съдовете и др.; кръвоизлияние. Той се разболя внезапно — получи силен вътрешен кръвоизлив от стомашна язва. П. Вежинов, ЗНН, 89. Още след първия месец, през един дъждовен и мразовит ден, тя усети как изхлипа нещо в гърдите и, получи кръвоизлив и падна отново на легло. Д. Калфов, Избр. разк., 157. През последните няколко месеца умряха две работнички от туберкулоза и още три напуснаха фабриката с тежки кръвоизливи. М. Гръбчева, ВИН, 51. Артериален кръвоизлив. Венозен кръвоизлив. Капилярен кръвоизлив. Мозъчен кръвоизлив.