КРЪВОИЗЛИЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Кръвоизлив. Кръвоизлиянието. . е процес, при който се излива кръв вън от кръвоносните съдове: било вън от тялото, било в телесните празнини или всред тъканите. Б. Кърджиев, ◊ΠΑ, 181. Малко по-късно тая сутрин — .. — дойдоха да им съобщят, че току що бе умряла Божана Бенкова. Внезапно, буйно кръвоизлияние бе я задушило за две-три минути. Д. Талев, ЖС, 389. Раната излезе не onacна; кръвоизлиянието бе причина да падне в изнемощение воеводата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 166. — Навън в момента е минус 55 градуса, а тук — плюс двайсет и два. Нима не можете да си представите какъв шок би последвал в първите секунди от огромната разлика в температурата: кръвоизлияние от носа, ушите. А. Гетман, ВС, 14. Може да се скъса някоя артерия, да стане кръвоизлияние и — мортус, свърши се. Й. Йовков, ПГ, 180.