КРЪВОИЗТИЧА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Кръвоизлив; кръвоизтичане. В случай на вътрешно кръвоизтичание фагоцитите всмукват отново кръвта (резорбират я) и по този начин очистват организма. Пряп., 1903, бр. 84, 3.
