КРЪВОЛО̀К, мн. -ци, м. Руг. Човек, който върши или е извършил кръвопролития, масови убийства или подбужда към кръвопролития; кръвопиец, кръвожадник, кръвник. Ето, ти си треперил от страх и пак си имал куража да светиш маслото на най-големия кръволок в цялото Средногорие. Д. Ангелов, ЖС, 686. И се чу тропот на конски копита. И на завоя на пътя се показа Караибрахим, разорителят на долината Елинденя. След него идеха кръволоците му. А. Дончев, ВР, 24. За по-сигурно той „подсилил“ ротата и с няколко пияни фелдфебели, известни кръволоци. П. Илиев, ЛВ, 12-13. — Ако тоя кръволок Бърдоква сполучи да се натрапи за цар, аз ще стана татарин, негов слуга не! Ив. Вазов, Съч. XXI, 17.