КРЪВОНАСЯ̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. Мед. Проливане на изтеклата от засегнатите кръвоносни съдове кръв и задържането и под кожата, обикн. във вид на тъмносини (морави) петна около мястото на травмата. Всяка повреда на тъканта е придружена с обилно пропиване на кръв около мястото на травмата. Това пропиване наричаме кръвонасядане. Б. Кърджиев, ОΠΑ, 190.