КРЪВООБРАЩЀНИЕ, мн. няма, ср. Анат. Движение на кръвта по кръвоносната система с основна физиологична задача да пренася хранителни вещества, кислород, хормони, витамини и др. към клетките на организма и да изнася от тях отпадъци от жизнедейността им към белия дроб, бъбреците и др. Оживеното кръвообращение, както и насищането на всяка клетка от тялото с чист кислород се отразява най-благоприятно върху здравето и върху жизнеността на човека. РД, 1949, бр. 11, 4. Пулсът у някои [животни] постепенно отслабва, и то до такава степен, че едно биене на сърцето се пада на половин час, затова кръвообращението става извънредно бавно. П. Петков, СП, 23. Нашият организъм не може без готварска сол, а недоимъкът на калциеви и калиеви соли води до смущение в кръвообращението. Хим. VII кл, 1950, 130. Чрез кръвообращението се разпределя образуваната при обмяната на веществата топлина, поради което то участвува тясно в регулацията на телесната температура.
◊ Голямо кръвообращение. Анат. Преминаването на кръвта от лявата камера през аортата, артериите, капилярите и връщането ѝ през двете кухи вени в дясното предсърдие. Малко кръвообращение. Анат. Преминаването на кръвта от дясното предсърдие през белодробната артерия, белите дробове и връщането ѝ по белодробните вени в лявото предсърдие. Чернодробно кръвообращение. Анат. Преминаването на венозната кръв от единичните коремни органи (стомах, черва, слезка и др.) през черния дроб, където се задържат излишната захар и отровните вещества, получени при промените на храната в дебелото черво. Чернодробното кръвообращение е важно защитно приспособление на организма.