КРЪВОПЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. 1. Човек, който върши убийства, пролива чужда кръв; кръволок, кръвник, кръвожадник. Едно време нашите деди грабнаха оръжието против турските кръвопийци и ни донесоха освобождение. Д. Ангелов, ЖС, 258. Вие сте кръвопийци и разбойници. Ограбихте цялата земя и се налокахте с човешка кръв. К. Петканов, ЗлЗ, 246. Ти беше сичката моя надежда; ти беше сичкото мое имане, и тебе земаха из ръцете ми проклетите кръвопийци. Л. Каравелов, Съч. II, 148.
2. Жесток, безжалостен човек; угнетител, изедник, кръвник, кръвожадник. — Този човек сърце няма ли? — Какво ти сърце у кръвопиец! Цялата война ни тъпка и граби! Ем. Коралов, MB, 10. — Ще ви кажа, братя, как да се отървем от душманите, от кръвопийцume народни. М. Марчевски, П, 53. Селото е писнало, че онези кръвопийци, управниците, реквизират жито. И. Волен, НС, 63.