КРЪВОПЍЙ, -ѝят, -ѝя, мн. -ѝи, м. Диал. Кръвопиец; кръвопийник, кръвопийца1.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.


Източник: Речник на българския език (онлайн)