КРЪВОПЍЙНИК, мн. -ци, м. Диал. Кръвопиец; кръвопий, кръвопийца1. Тя [Кунка] заговори на мъжа си оживено и интимно: — Ламби, знаеш ли какво! Да пренесем от дара на детето у Заркови, в скривалището им. .. Мило ми е, ти казвам, за дареца! Пък да не би [бирникът] кръвопийникът да се хване у него, като дойде! И. Волен, MДС, 73.