КРЪВОПЍЙСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Качество или проява, поведение на кръвопиец; кръвожадност. Една депутация от австрийски поданици из Мостар е дошла на 2 т. м. в Задар, за да се оплаче на наместника барона Родича и да го моли да са застъпи за тях против турското кръвопийство и нечуено приследование. Хр. Ботев, Съч. 1929, 254.