КРЪВОПИКА̀ЕНЕ, мн. няма, ср. Мед. Отделяне на кръв с урината при нефрит, бъбречни камъни, туберкулоза на пикочните органи и др.; хематурия.
◊ Планинско кръвопикаене. Мед. Масово заболяване на говеда в планински райони у нас и много други страни, за което се приема, че се предизвиква от липса на минерални съставки във фуража или при новообразувания от злокачествен характер.