КРЪВОПРОЛЍТИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Масово избиване на много хора, проливане на много кръв, обикн. по време на сражение, военни действия, бунтове и под. Но стана ясно и за него [Бенковски], че моментът е критичен: предстоеше истинско кръвопролитие, всички ръце бяха сложени върху ножовете. Л. Стоянов, Б, 74. Преживял няколко войни .., Георги Караславов си спомни с горест драматичните месеци на кръвопролития и глад. Отеч., 1977, кн. 11, 7. Революцията дойде! В тая революция новото у нас е, че идва без кръвопролития и барикади. П. Славински, ПЗ, 128. — В градината стана кръвопролитие! .. Гражданството и офицерството са в стълкновение! .. Народът въстана! .. Докараха войска! Ем. Станев, ИК I и II, 121. // Убийство. Нашата църква беше против тяхното въстание, както и против всяко кръвопролитие и насилие. Д. Талев, ГЧ, 343. Груев отговори: .. Свалянето стана без кръвопролитие и е поддържано от цялото население, от всички партии. С. Радев, ССБ II, 23.