КРЪВОТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който създава кръв. Червеният костен мозък е важен кръвотворен орган. В него се образуват кръвните клетки. Анат. VIII кл, 18. За правилното развитие и функциониране на кръвотворната система е необходимо пълноценно хранене с достатъчно количество соли, специално желязо, витамини, .. и пълноценни белтъци. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 86. През време на лечението със сулфонамиди периодично се проверява броят на левкоцитите, тъй като в някои случаи тези лекарства увреждат кръвотворния апарат. Л. Митов и др., ВБ, 70. Кръвотворна функция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)