КРЪВОТО̀К, мн. няма, ср. Мед. Движение на кръвта. Той [тромбофлебитът] се явява най-често при условията на забавяне на кръвотока във вените. Н. Манчева, ЛФ, 183. Когато в бъбреците се наруши кръвотокът и настъпи исхемия, в тях започва усилено да се образува вещество ренин, което заедно с хипертензина на кръвта повишава кръвното налягане по пътя на въздействието на нервните рецептори. Л. Митов и др., ВБ, 205.