КРЪВОТО̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Мед. Изпускам кръв, кървя. Той [шанкърът] добива масивен вид поради лесно развиващия се оток на това място, а върху шийката на матката има вид на силно червена кръгла ерозия, която обаче не кръвоточи. Ил. Петков и др., КВБ, 194.