КРЪВОХРА̀ЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Мед. Храчене на кръв при заболяване на белите дробове или горните дихателни пътища. Миньорите след 15—20 годишна работа започвали да страдат от кашлица, придружена понякога от кръвохрачене и бързо отслабване. Вл. Андреев, АЕ, 50. Кръвохраченето е един от най-важните симптоми на белодробните заболявания. М. Василев и др., ВБ, 50. След априлските събития от 1925 г. Николай Хрелков бе принуден да емигрира. .. При преминаването на Алпите го настига снежна буря и той намира подслон в един изоставен планински обор. Тук, зарит в сламата, получава кръвохрачене. ОФ, 1950, бр. 1854, 4.