КРЪВТИНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от кръвтиня. Тази кръвтиня се ядеше сурова главно на троянския панаир, когато, поради работата, не можеше да се готви, а лятно време от нея правеха превъзходна, кръвтинява чорба. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20.