КРЪВЧЍЦА, мн. няма, ж. Умал. от кръв. Един си често избърсваше бузата, из която бликаше кръвчица, щом сваляше кърпата си. Ив. Вазов, Съч. X, 68. Малкият Стефчо, който като най-малък го сполетява най-голямата рана —.. На него кръвта му вече изтекла — колко ли кръвчица имаше той! К. Георгиев, ВБ, 70. Капчица кръвчица не остана в лицето му. Н. Хайтов, ДР, 15. Неволно съборено, лалето на Радка се изхлузи от ухото му, падна и като малко петънце от прясна кръвчица остана да аленее в белезникавата улична пепел. Ст. Марков, ДБ, 102.
◊ Изпивам / изпия кръвчицата на някого. Разг. Убивам някого. — Слушай, Кондарев, ти поне трябва да разбираш.. Три месеца газим шумата из Балкана. Всяка краста може да ти изпие кръвчицата, щом за главата ти дават една камара пари. Ем. Станев, ИК III и IV, 388. Кузман носеше меч, .. Докато го извади, един от тях [от разбойниците] щеше да го прободе. . — Слизай от коня и мирувай, че те ти изпием кръвчицата! Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 223. Изсмуквам / изсмуча <и> кръвчицата на някого. Разг. Вземам всичко на някого ограбвам го, съсипвам го. Кръвчицата ми замръзва / замръзне (застива / застине, се смръзва / се смръзне, се смразява / се смрази). Разг. Обхваща ме силен страх, ужас от нещо; силно се изплашвам. Фелдфебелът ти беше и бащата, и майката, .. Като го видеше войникът, кръвчицата му се смръзваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 456. Пия (смуча) кръвчицата на някого. Разг. Измъчвам, мъча, жестоко експлоатирам някого. Войводата забеляза група мъже и жени, които идеха към сараите да работят ангария на спахията. — Ще празнуваме днес, братя! — посрещнаха ги хайдутите. Стига ви е пил кръвчицата Ахмед паша. М. Марчевски, П, 50. Фашистите искаха народът да е неграмотен, та по-лесно да го покоряват, по-лесно да му смучат кръвчицата. Кр. Григоров, И, 29. Пускам (пущам) / пусна кръвчицата на някого. Разг. Нападам някого и го ранявам. — Ще трябва да им покажете, че вие сте още господари на тая земя. Добре ще бъде да им пуснете малко кръвчица. Д. Спространов, С, 295. — Каква войска е това! — . — Петнайсетина солдатчета с един подпоручик. — Стигат, за да пуснат малко кръвчица, когато му дойде редът. Г. Караславов, ОХ III, 132. Смразявам / смразя кръвчицата на някого. Разг. Предизвиквам силен страх, ужас у някого; силно го изплашвам.