КРЪВЯ, -ѝш, мин. св -ѝх, несв., прех. Диал.1. Правя човек или животно да се угои, да надебелее; угоявам. — Мирчо, чина, за наш Петка съм дошла, .. Едип патарок се е извъдил, дето го няма в околията. =. Пък инак кротко, .., ама дай му по цял ден на сянка на седи. Помага му, чина, сянката, кръви го и яденето му се услажда. Чудомир, Избр. пр, 274-275.
2. Непрех. Обикн. за растение — раста буйно, избуявам. „Росата пада, / цветето кръви.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 78. Зелка в градина кръвеше. Нар. пес., СбВСтТ, 932.
КРЪВЯ̀ СЕ несв., непрех. Ставам пълен, дебел; надебелявам, угоявам се. Тя [Станка] е много работна, спретната и чистофайка. Само че бързо се гои, сиромашката; ама като се ожени, ще изпусталее. Вашенките пък се кръвят, като се омъжат. Ив. Вазов, Съч. XXII—XXIII, 192. Доде бех мома лефтера / сичко ми нахпреж ворвеше: / морна ми коса растеше, / бело ми лице цветеше, / тьонка са снажка кръвеше. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 16. Когато разбогатее селото, попът ся кръви. Н. Геров, РБЯ II, 419.