КРЪВЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. св деят. от кръвясам като прил. Обикн. за очи — който е зачервен поради прилив на кръв в кръвоносните съдове при силна възбуда, напрежение, болест и др. Болният беше дошъл на себе си и го [Костов] гледаше с мътните си, кръвясали, подкопани от сърдечната слабост очи. Д. Димов, Т, 541. Милков му се усмихна с кръвясали от безсъница очи. Ем. Манов, ДСР, 73. Възпалените, кръвясали клепачи на инока бавно се разтвориха, тъмните, размътени зеници се обърнаха да потърсят Руна и се спряха срещу неговите очи, .., застинали в непреклонно упорство или в мъртвешко безразличие. Д. Талев, С II, 246. Изведнъж, на горния край на бостана, като изпод земята изникнаха двама души. . Няма да забравя лицата на тия хора. Очите им бяха изпъкнали, широко отворени и кръвясали. Д. Немиров, КБМ, кн. III, 95. Имаше десетина кучета, които се облизваха и въртяха гневни. кръвясали очи, ходеха насам-нататък. Й. Йовков, АМГ, 128-129.
2. Прен. Който е извършил много убийства, пролял е много кръв. И разставят постове навсякъде наоколо, .., пък на един пост — на два-три метра от плевнята, се натикват двама най-куражлии джандари, опитни и върли, кръвясали, най-лакоми за наградата. К. Георгиев, ВБ, 66. Друг път нощем, в колибата им нахълтаха Мурадовците — баща и син — заедно с цяла банда от долната махала — кръвясали, разбеснели. Вл. Полянов, БВП, 90.