КРЪВЯ̀СВАМ, -аш, несв.; кръвя̀сам, -аш, св., непрех. Обикн. за очи — зачервявам се много поради прилив на кръв в кръвоносните съдове при силна възбуда, напрежение, болест и др. Кръвясваха зелените очи на моя господар, когато се напиеше, пот избиваше по широкото му лице. Ем. Станев, А, 201. — Ама дали си разбрал, че тия братя цели 20 години дума не са си продумали. Само като се видеха и им кръвясваха очите. П. Незнакомов, БЧ, 147. Очите на всички кръвясаха от огъня и пушека. Кр. Кръстев, К, 89. Биволиците почват да не ядат, пускат лига, .., изплезват език, устата им се подува, очите им кръвясват. Ст. Даскалов, ЕС, 299.